Как да разговаряме с тинейджъри

Как да разговаряме с тийнеджъра, така че да бъдем чути


Познато ли ви е постоянното сърдене на вашия тийнеджър? Най-голямото предизвикателство за него е да открие съмишленици, приятели и въобще хора, които да го разбират. Тийнейдвърските години са времето, в което детето е най-чувствително и уязвимо. И все пак, не се предавайте и се опитайте да покорите „самотния остров”, който обитава вашето дете. Покажете му,че именно вие, родителите му, сте хората, които най-добре могат да му влезнат в положението. Ето няколко съвета как да стане това.

Не избягвайте темите табу. Говорете свободно с детето си за секс, наркотици, любов, бременност, престъпност, алкохол. Не живейте в заблудата, че това ще ги подтикне да тръгнат по лош път. Напротив, ще покажете на детето си, че въпреки възрастовата разлика между вас, се интересувате от едни и същи неща.

Споделяйте с детето си личните си изживявания.

Не критикувайте, а влизайте в положение. Никой не обича критиката и в редки случаи тя е помогнала някому.. Оставете детето да бъде самостоятелно. Не го следете. Няма как винаги да бдите над него. Покажете, че му имате доверие. Това ще го накара да бъде малко по-отговорен и ще се старае да оправдае доверието и очакванията ви.. Не сравнявайте детето си с негови приятели, братя или сестри. Опитайте се да разберете, че всеки човек е различен и има своите плюсове и минуси. Отделяйте повече време на детето си. Покажете интерес към живота му и дейностите, с които се занимава.

Внимавайте обаче да не станете досадни. Важно е детето ви да получава емоционална подкрепа от вас и да знае, че се гордеете с него. Показвайте силната си любов и привързаност открито и често. Наблюдавайте какво гледат, слушат или четат децата ви. Така ще имате повече теми за разговори. А детето ви ще комуникира по-свободно с вас, когато сте засегнали негова любима тема. Хранете се заедно възможно най-често. Това ще подобри комуникацията между вас и децата. Изслушвайте децата си. Щом са започнали да ви говорят нещо с интерес, не ги прекъсвайте. Поддържайте връзка.

Емоционална връзка е всичко. Тя се получава чрез разбирателство. За да постигнете съгласие, фокусирайте се върху нещо, което може да оцените в сина или дъщеря си. Слушайте. Преди да можете да бъдете добър слушател, трябва да искате да получите повече информация. Когато слушате, без да сте се хванали за собствената си гледна точка като единствената вярна, ще бъдете по-отворена и по-малко отбранителна.

Слушайте съзнателно и внимателно, без да прекъсвате. Бъдете съпричастни. Много спорове и много горчивина ще бъдат избегнати, ако се постараете да „стъпите в обувките на детето си”, да научите как то възприема ситуацията. И веднага проявете съпричастност. Утвърждавайте. Утвърждавайте мислите, чувствата или оплакванията на вашият тийнейджър; това не означава да се съгласявате с тях. Децата трябва да чувстват, че са чути, така че да разберат, че е безопасно да разговарят с вас.

Съпричастността, заедно с утвърждаването, по магически начин се превръща в оздравяващ балсам за детето в трудни моменти. Дори и най-трудните тийнейджъри ще

започнат да поддават и да изоставят пълната съпротива. Изисквайте с уважение. Обучавайки детето да постига успех, трябва да наблегнете на изискванията, вместо на заповедите. Изискването ее молба към някого да направи нещо. Ако заповядвате, може да се окажете в неизгодно положение – ако заповедта е отхвърлена, това ще навреди на връзката ви с детето. Лъжите и противоречивите послания, крещенето и авторитарното отношението, насаждането на чувството за вина, прекомерното критикуване, заплахите с наказания – всичко това води до ограничаване на съзидателността у малкия човек. Човек все повече се затруднява да изразява своята истина, премълчава собственото си мнение дори когато е убеден в правотата си, не се осмелява да даде израз на чувствата си. Превръща се в интровертна и стеснителна личност. Самовглъбява се и се затваря за света. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си и точно по тази причина е много важно да наблюдаваме и осъзнаваме начина, по който взаимодействаме с околните, какво точно правим и какъв пример даваме на тези, които се учат от нас. Ако е необходимо да се постараем да променим или развием качествата, които след това децата ни ще продължат и приложат.