Как да решаваме проблемите

Как да решаваме проблеми заедно с децата си

Ние родителите сме първите и до голяма степен сме единствените, които трябва да научим децата си как да се справят със своя гняв и агресивно поведение. За съжаление няма училище за родители, а има житейска академия, където обучението струва изключително скъпо – живота, здравето и спокойствието на децата ни и грешките, които допускаме не винаги можем да променим на „поправителна сесия”.

Да научим децата си да се справят с гнева си, да ги накараме да се чувстват истински обичани и подкрепяни, да ги насочим към вярната посока – това са само част от задачите, които трябва да решаваме ние родителите, за да сме спокойни за утрешния им ден.

Няма лоши деца. Има родители, които не знаят и не искат да се грижат за децата си. Поведението на децата е резултат от грешни записи в най-ранното им детство. Във вашият дом децата се научават на най-значимите неща в живота – не само от това, което казвате, а често и от това което неизречено. Не само от това, което правите, но и от това, което оставяте ненаправено.

Ние като родител трябва да подкрепяме децата си да следват мечтите си, да не се огъват пред трудностите, да вярват със собствените си сили и да вървят напред.

Децата ще се учат не само от това което казвате, но и от това което правите. Те ще се научат да правят разлика между това което искат и това от което се нуждаят и ще имат увереността да задоволяват част от тези желания със собствените си усилия.

Трудно е, да бъдеш родител, още повече като никой не те е учил на това. Какви да бъдем с децата си? Как да бъдем добри? Кога да бъдем твърди? За някои родители е лесно да бъдат добри, но им е трудно да бъдат твърди. Строгостта и мекостта не помагат на децата да изградят умения, които да ги направят щастливи, способни, уверени млади хора. Формулата, която създава способни млади хора е баланс от внимание и твърдост. Твърдостта означава прилагане на принципите на отглеждането с увереност, а вниманието предполага запазване на уважението и достойнството, както на родителите, така и на детето.

Как да се държим когато децата ни грешат? В никакъв случай да не се нахвърляме върху тях. По-скоро в момента на афект можем само да си уговорим друг ден и час, в който да поговорим – тогава, когато и ние и детето не сме подвластни на емоциите.

В заключение нека се опитаме да изградим усет у децата ни към дребните неща в живота, да ги научим да се вглеждат в детайлите – само така ще усетят пълнотата на истинските неща, аромата и цветността на живота.

Независимо дали сме възрастни или деца, трябва да се научим да се извисяваме. Животът ни поднася изненади и ние попадаме в ситуациите, в които не винаги можем да се владеем, ситуации, в които си изпускаме нервите, и нараняваме някого, най- често хората, които най-много обичаме и които на-малко заслужават това. Колкото по- бързо можем да осъзнаем грешката си и помолим за извинение, толкова е по-добре.

Кое е добро и кое не е? Как да научим децата да постъпват правилно без да вредят на себе си и на околните?

С вяра в децата ни и в нас самите можем да се учим от грешките си.

Това да имаме вяра в децата си, съвсем не означава, че те са готови непременно да се справят сами в живота. Те се нуждаят от нашата безусловна любов, подкрепа и помощ, за да се учат на умения за живота. Когато имаме вяра не се нуждаем от контрол и наказания. Вярата ни дава търпение да учим, чрез такива могъщи методи като общото разрешаване на проблемите, последователността в нашите действия. Те ще станат достойни хора, защото имат добър пример.

И на двете страни им е нужно повече търпение, желание и воля за това.