Наказание

Да наказваме или да не наказваме? Алтернативи на наказанието. Има алтернативи на наказанието, които са по-добри в дългосрочен аспект.

Най-добрият начин да се намалят проявите на лошо поведение е да има изобилие от поощрения за добро поведение. Наказанието под форма на неприятни последици може да стопира лошото поведение, но то често има нежелани странични ефекти.

Наказанието включва проява на агресивно поведение от страна на възрастния –

поведение, на което толкова много се противопоставяме у децата.

Думата „наказание” обикновено включва нанасяне на някакъв вид нараняване. В семейството такова наказание често се практикува чрез пляскане на децата.

Относителната полза и/или вреда на подобно наказание е под въпрос и със сигурност трябва да се има предвид индивидуалната култура на семейството и средата, от която то е част.

Да отделим по-специално внимание на компютърните игри и гледането на телевизия.

Човек, увлечен в някаква игра с „престрелки” например, не тренира способностите на психиката си и своите собствени реакции, а просто усвоява тънкостите на компютърната игра. Това е много удобна позиция – не се налага да се отчита пред никого, не трябва да обяснява нищо на никого и дори не е нужно да разбира докрай какво се случва.

Освен всичко друго агресивните игри помагат на човек да изхвърли излишния адреналин. Но ако тази игра продължи по-дълго, ако превиши нормалното време, става точно обратното – същият този хормон на агресията започва да се натрупва и детето може да се превърне в неуправляемо.

Затова скъпи родители, непременно поощрявайте „подвижните” игри

Много е хубаво детето ви да порита топка с приятелите си. То трябва живо да общува с връстниците си. Не забравяйте да каните неговите съученици у дома, също и да го извеждате сред природата. Възлагайте на децата си различни поръчки – например да свършат нещо у дома – и ги помолете за помощ, за да се почувстват те значими.

Няма полза от насилие при възпитаването на децата.

Резултатът от него е само повърхностен и мимолетен, а в крайна сметка – негативен.

Родителите не винаги осъзнато шляпват детето. В повечето случаи това става, когато изгубват търпение или изпаднат в отчаяние. Понякога те могат да ударят детето само затова, че няколко пъти са му повторили, че това не трябва да се прави, а детето сякаш не ги е чуло. Специалистите ви предлагаме няколко алтернативни методи с далеч по- добри и трайни резултати:

  1. Бъдете твърди и търпеливи – детето със сигурност ще ви чуе, ако говорите твърдо, но не с повишен тон.
  2. Направете пауза – ако съобщите на детето си, че сега вие сте много сърдити и затова ще се върнете към този проблем по-късно, то в това няма нищо лошо. По- добре е да отложите за няколко минути разговора и да се успокоите, отколкото да приложите сила.
  3. Учете децата си – вместо да наказвате детето за някаква постъпка, съобщете му, че не би харесва, когато то прави дадени неща и го помолете те да не се повтарят.

4.      Бъдете позитивно настроени

  • Обяснявайте на детето, а не го заплашвайте – кратко обяснете на детето защо то трябва да се държи по този начин, а не по друг и какво може да стане, ако той не се държи правилно.

6.      Стимулирайте детето

  • Бъдете гъвкави – ако детето ви попита нещо, бъдете гъвкави, опитайте се да намерите решение, което би удовлетворило и двамата
  • Бъдете по-умните – ако някой от методите не се е оказал успешен, намерете друго решение на въпроса
  • Сдържайте своята злоба – ако се отнасяте със злоба към детето си, ще го научите и то да постъпва така със своите деца, а и с всички около него.

Етикет: Защо добрите маниери са толкова важни?

Добрите маниери са предоставка за успех, затова тази задача е една от основните, с които трябва да се справят родителите.

Всички правила за добри обноски се основават върху уважението към личността в общуването. Потребността от общуване е еволюционно заложена у детето.

Счита се, че усмивката е началото на неговото емоционално и социално развитие. От най-ранна детска възраст, чак до дълбока старост, умението за правилно общуване с околните предопределя житейския път на човека.

Запознаването на детето с етичните норми е задача на родителите. Да го възпитаваме на добри обноски означава да го научим как да общува правилно с другите, как да се държи на различни места и в различни ситуации, как да владее правилата на културното поведение. Изграждането на добри маниери е част от

цялостния възпитателен процес. Има теория, че деца, които са привикнали с внимание и грижа, проявяват по-голяма склонност към такова поведение. Всички сме чували за значението на първите седем години от живота. Не ги пропускайте! Никога не е прекалено рано да започнете да учите детето си на основните добри обноски, които ще му помогнат да се държи възпитано, любезно и с нужното уважение към околните. Когато видите, че то започва да възприема и имитира поведението ви, значи е време да почнете с малките лекции за добри маниери. Умелите родители знаят, че за да придобие детето определен навик, е нужно да мине време. Опитвайте се постоянно да му „налагате” доброто поведение, като показвате и повтаряте как трябва да се държи в отделните ситуации. Обикновено на година и половина детето вече казва първите си думи и ви имитира, прави опити да се храни само с лъжичка, опознава заобикалящия го свят и наблюдава с огромна любопитност всичко, случващо се около него. Нека първите думи, на които го научите, бъдат вежливи.

  • Давайте добър пример! Няма как да се очаква учтивост от детето, ако самите родители не са учтиви. Детето ще запомни най-добре не думите, с които го научите, а делата ви в негово присъствие.
    • Възпитаването на добри обноски трябва да бъде съобразено с възрастта на детето, учете го на периоди, тъй като неговото разбиране и умения се развиват.
    • Във всеки език има строго установени изрази, които се употребяват в определена обстановка и по определен повод. Те са свързани с правилата за речево поведение и съставят т.нар. речеви етикет.
    • Езикът на тялото е нашето поведение при общуването без думи. Проява на добри обноски чрез езикът на тялото са: ръкуването при запознаване, отварянето на вратата и наместването на стола на някой друг, отстъпването на място на по-възрастен човек, правенето на път, изправянето в знак на уважение и т.н. Те са също толкова важни, колкото и речевият етикет. Най-добрият начин да научим на тях детето е като ги вършим ние самите. Детето трябва да се научи как да се ръкува, как да поздравява, да показва уважение към възрастните хора, да се държи спокойно на публични места и да избягва да прекъсва чужд разговор. Също така трябва да се научи да не си играе с вещите на другите хора, освен ако не получи специално разрешение за същото. Избягвайте да игнорирате лошото поведение или да чакате твърде дълго, за да говорите за това. Коригирайте винаги, когато дететп ви наруши етикета. Върнете се по-късно към случилото се, когато сте насаме, и дискутирайте задълбочено поведението му, за да разбере то как да се държи за в бъдеще. Правете му забележки, ако не се държи добре. Обсъждайте поведението на другите и му посочвайте хора, които са пример за добри обноски.

Направете възприемането на добрите обноски лесно и приятно за детето. Никога не повишавайте тон, без да бъдете търпеливи, както и с всеки друг етап от възпитанието му и не оставяйте без внимание и поощрение доброто му поведение.

Конфликти родители – деца

Сблъсъкът на поколенията е нещо непреходно! Той е съществувал преди нас, ще съществува и след нас, не зависи от доходите ни, от възпитанието ни, от приятелите ни… Най-силно зависи от прогреса и развитието на обществото, към което принадлежим, защото те отдалечават поколенията едно от друго. Зависи от нас дотолкова, доколкото сме свободни да го осъзнаем и смекчим. Това е явление, с което всеки човек се сблъсква, рано или късно. При някои хора си остава само явление, при други се превръща в проблем.

Разграничават се два, най-общи, вида сблъсък на поколения. Ако, условно разделим подоколенията, които водят (не)мирно съвместно съществуване, на три-деца, родители и баба+дядо – то видовете са следните:

  1. Сблъсък между родители и деца, или „близки срещи от първи вид”
  2. Сблъсък между баба+дядо и деца, или „близки срещи от втори вид”

Но всички пропускат нещо много много съществено за отношенията родители-деца и овладяването на конфликта – посоката!

Родителят обича детето си по един начин, а детето родителя си – по друг. Родителят казва: „Аз го обичам, а той…”

Детето казва: „Той ме обича, а не ме разбира…” Тук е разковничето!

Родителят е този, който трябва да се съобразява с децата си, а не обратното! Родителят трябва да обяснява и напътства, а не да заповядва и изисква!

Родителят трябва да дава примери, а не указания!

Родителят трябва да подкрепя децата си безусловно, независимо от това дали ще е съгласен с постъпките им или не!

Родителят трябва да се стреми да предпазва децата си, без да ги ограничава! Родителят трябва да дава на децата си, за да имат и те какво да дадат на своите! Родителите трябва да уважава децата си, защото така ги учи на самоуважение! Само човек, научен на самоуважение, уважава другите хора, в т.ч. и родителите си!

Постъпвайки по този начин, родителят изгражда в децата си не само чувство за отговорност, самостоятелност и самоуважение, а нещо много по-ценно за отношенията им – доверие!

Родители, които са изградили доверие у децата си, по-рядко стигат до проблеми с тях и почти не се стига до сблъсък, защото не се нарушава комуникацията. Тя тече непрекъснато и двустранно, и родителите винаги са „в течение” с това, което се случва с децата им и успяват да бъдат „в час” с променените възгледи на следващото поколение.

Този „конфликт от първия вид” се овладява и преживява по-лесно, в сравнение с другия „конфликт от втория вид”, в който вече са намесени и децата ни. Тогава ние се оказваме в средата и трябва да намерим баланса между това да браним интересите на децата си, да защитаваме възгледите си за света и възпитанието на собствените си деца и да не обидим родителите си.

Но знайте, че всеки конфликт, всяка кавга, всеки удар по самолюбието, всяка лъжа – оставя в душата незрими следи за цял живот.

Моето дете ме лъже. Как да се справим с юношеските лъжи?

От шест до осем години

Какво да очакваме на тази възраст? Колкото повече порастват, толкова по-изкусни и не така наивни стават детските лъжи. Не е задължително обаче всяка една лъжа да е осъдителна. На тази възраст много лъжи са породени от емоционални и свързани с разтежа тревоги в малкия човек – такива като нуждата да бъде важен или желанието да споделя нечии чувства. Добрата новина е, че вашето дете ясно осъзнава разликата между правилно и грешно, иначе не би си правило труда да лъже.

Какво можете да направите? Първо разберете с какво точно си имате работа. Преди да научите детето защо не бива да се лъже, трябва да разберете защо му е било необходимо да изкриви истината.

Преувеличените истории. Ако преувеличава толкова много своите истории, така че в крайна сметка те се оказват изцяло неверни, може би му липсва самоувереност и така се опитва да изтъкне малко себе си. Възможно е детето да се чувства притиснато от необходимостта да е добро в нещо или да иска да бъде прието в някоя определена група от неговите връстници.

Лъжите за прикритие. Фокусирайте се върху мотива за лъжата, а не върху самият акт на лъжа. Кажете на детето колко сте разочаровани, че то се е опитало да скрие от вас лошата си постъпка. Уверете го, че всеки човек греши и това е допустимо.

Неприемливо е обаче човек да не поема отговорност за това, което е направил.

Угодническа лъжа. За вашето дете това е като спускане по течението. То ви казва нещото, което искате да чуете. Дори да ви се струват безобидни, не бива да подминавате тези лъжи, защото ще оставите у детето усещане, че честността не е чак толкова важна.

Не забравяйте „благородните” лъжи. Вие искате детето ви да бъде честен човек, но все пак не толкова, че да изтърсва неща, които нараняват нечии чувства.

Обяснете защо е важно да се търси винаги нещо положително, което можете да му казвате.

Защо лъжат? Когато момиченце на шест години казва, че не е счупило вазата, това не е само желание да се избегне наказанието. То просто не е искало да счупи вазата! Да разберете мотивите за лъжите е само началото. За да се продължи по нататък, е полезно да се изясни налице ли е в семейството такава атмосфера, че децата да могат да се явят пред мама или татко и да признаят постъпката си. Ако те знаят, че в отговор на самопризнанието на вината си ще последва гняв и наказание, разбира се, че ще предпочетат да излъжат. Нека вашите въпроси сложат началото на разговор за последствията от лъжата: „Мога ли да ти се доверя, ако не съм убедена в правдивостта на думите ти? Ще ти се доверяват ли приятелите ти?”

Защо мамят? Учениците понякога мамят в играта, за да укрепят поразклатената си самоувереност. В този случай родителите не бива да наказват детето си, когато разберат за измамата – реакцията на връстниците ще бъде по-действено средство. На вас ви остава само да поговорите колко много се озлобяват хората, когато разберат, че са били измамени. И колко вреди сам на себе си човек, когато започне да прибягва до дребни мошеничества, а не използва истинските си качества, за да победи.

КРЯСЪЦИТЕ НЯМА ДА ПОМОГНАТ

Нашите викове и ругатни не карат децата ни да се държат по-добре. Точно обратното – предизвикват у тях агресивност и чувство на противоречие и те започват да се държат по-зле. Най-неприятно е, когато дете престане да реагира на спокойния тон. То така е свикнало мама винаги да крещи, че изобщо не чува тихите забележки. Да се крещи е вредно. Но как да се научим да се сдържаме?

Психолозите препоръчват да определите моментите, когато най-често излизате от себе си.. Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си, и тогава няма да има поводи за истерични крясъци.