Насилие над детето

Последици от насилието над детето

Детското насилие се среща при момчетата и момичетата от различни възрасти и етнически групи. Броят на децата преживели насилие или неглижиране нараства и като последица е свързано със значителни емоционални проблеми и психиатрични симптоми. Децата, които са били подложени на физическо или сексуално насилие могат да страдат от различни психиатрични нарушения, включващи тревожност, агресивно поведение, параноидни състояния, посттравматично стресово разстройство, депресивни състояния и повишен риск от самоубийство. Смята се също така, че насилието повишава риска от появата на психиатричнни симптоми при раними към психични заболявания деца, т.е може да играе ролята на отключващ фактор за появата на психично разтройство. Деца на родители, боледуващи от психично заболяване, върху които се упражнява насилие с по-голяма вероятност могат да развият психиатрични симптоми, отколкото ако не са били подложени на насилие. При деца, които са били малтретирани се съобщава за повишаване на риска от прояви на лоша себеоценка, депресивност, дисоциативни разстройства, злоупотреба с психоактивни вещества.

1.      Физическо насилие.

Последиците от физическо насилие в близък и по-далечен план, от гледна точка на поведенчески промени са проявите на импулсивност, хиперактивност, депресивност, поведенчески разстройства – децата, подложени на физическо малтретиране често имат прояви на агресивност, като следствие на трудността им да вербализират своите

чувства и склонността да ги изразяват чрез физически прояви. Други поведенчески прояви са обучителните затруднения, злоупотребата с психоактивни вещества, лошата самооценка, затруднения в общуването и изоставяне в психологическото развитие.

2.      Пренебрегване на детето.

Ефектите на пренебрегването на детето са за трудно изграждане на връзки с хората, нарушена самооценка, лош самоконтрол, липса на постоянство и ентусиазъм в обучителните задачи. Те са по-зависими с липса на интерес по време на предучилищния период. В началните класове имат проблеми с концентрацията и вниманието, ниска самоувереност и самооценка. Те често са социално изолирани, с намален когнитивен капацитет, избягващо емоционален контакт поведение, депресивност и агресивно поведение.

Смята се, че деца, които са свидетели на насилие между родителите също са в групата на неглижираните деца. Децата свидетели на насилие между родителите са с признаци на сепарационна тревожност, нарушения в съня, тревожност и лесно отдръпващи се при конфликт, с намалена социална компетентност. Децата свидетели на насилие между родителите са с повишен риск от това да станат самите те насилници или да бъдат жертва на насилие като възрастни.

3.      Агресивни прояви.

Агресивни прояви, антисоциално поведение и лош контрол над импулсите са често срещани при случаи на сексуално насилие. Обикновено агресията е насочена срещу родителите.

Други чести симптоми са нарушените интерперсонални взаимоотношения липса на социални умения, социално оттегляне.

В заключение изхода и последиците от детското насилие зависят от много фактори. Това са например степента на насилие, продължителността, вида насилие, ранимостта на детето, възрастта, на която е започнало насилието, природата на взаимоотношенията между жертвата и насилник, наличието на подкрепяща среда след прекратяването на насилието. С най-добра прогноза са случаите, при които децата са неувредени когнитивно, насилието се разпознае и прекрати в най-ранна фаза и когато цялото семейство участва активно в лечебния процес.