Отношението между родители и деца

Проблеми в общуването между родители и деца

Общуването, комуникацията между хората е една много важна характеристика в човешкото развитие! И най-важно е то, когато детето расте, когато изгражда своите морални и ценностни устои!

Не е важно само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш. /притча/

Да се разговаря с децата е истинско изкуство. Често техните послания са толкова добре кодирани, че за възрастния човек е трудно да ги разшифрова. Често родителите се ядосват на разговорите си с децата, защото понякога те не водят доникъде.

Родителите се стремят думите им да бъдат убедителни, но те знаят колко много усилия им коства това. Общуването с децата е пълноценно, когато успеем да преодолеем родителското си неодобрение и проявим нов тип отношение, в основата, на което стои разбирането. Детето не е в състояние да слуша никого, когато е обзето от силни

емоции. В такъв момент то не може да приеме утехата, съвета или уместния укор. Гневът е най-скъпо струващата емоция в отношенията между родителите и децата. Нормално е да се ядосваме, нормално е да изпитваме гняв към неща, които ни дразнят, но неумението да контролираме отрицателните емоции още повече засилва проблема. Ако не успеете да овладее гнева си по-добре е родителят да сподели какво чувства. Общуването между родители и деца е труден процес, но не е невъзможен. В собствените негативни чувства. Добрият родител преди всичко е добър слушател.

Следващото значимо умение при общуването с децата е задаването на въпроси. Насърчавайте детето си да описва своите чувства и мисли и причините, които го разстройват. Задавайте отворени въпроси типа: Как се чувстваш по повод на това, което се е случило? Какво точно стана? Как ти въздейства? Каква беше твоята реакция? Как мислиш, че трябва да постъпиш? Какви идеи би предложил за преодоляване на проблема? Как ще обясниш ситуацията? Разкажи ми какво се случи? Родителят може да помогне за постигането на емоционална стабилност на децата си чрез активното слушане. Колкото по-добре слушаме това, което ни казват децата, толкова по-добре ще ги разбираме. Контролирайте собствените си емоции. Помнете, че гневът е лош съветник и не би решил никакъв проблем, точно обратното би го задълбочил.

Помагайте на децата си да правят избори. Нека те да знаят, че при даден проблем съществуват много варианти на решение. Всяко едно решение би довело до определени последици. Когато говорите с тях за различните варианти и техните последици, те по-лесно биха могли да направят избор. По-добре е да се правят грешни избори, отколкото нищо да не се прави въобще. При грешен избор могат да се анализират грешките и това да се превърне в натрупване на опит, който да се трансформира в знание. Опитвайте се вместо да реагирате на лошото поведение да реагирате на мотива, който стои зад него. Всяко поведение е провокирано от някаква причина или скрит мотив, свързан с неосъзнати убеждения. Важно е да разберем убежденията, заради които децата вършат нещо с негативна насоченост. С промяната на погрешното убеждение променяме и поведението. Междуличностното общуване е взимодействие, колкото индивидуалното, толкова и социално. Изградените семейни модели на общуване се пренасят и в общуването извън семейството – в училище, сред приятелския кръг и другото обкръжение. Ако детето не е формирало самостоятелно отношение и изграждане на лични позиции в семейството в периода на пубертета ще попадне под силното влияние на приятелския кръг или референтни групи. Не винаги това влияние е с положителна насоченост. Ефективното междуличностно общуване между родители и деца може да се осъществява чрез различни форми, но като специфичен човешки продукт, то винаги кореспондира с потребността от обич, доверие, разбиране. Всеки родител обича детето си. Но обичта означава да бъдеш с детето си, да бъдеш внимателно и толкова дълго, докато се убедиш, че то вече умее да взема правилни решения. Някак си несъзнателно ние като че ли показваме по-лесно раздразнението и гневът, отколкото обичта към децата си. Обичта означава нещо повече от това да се грижиш за детето. Тя е свързана с това да останеш до него и да

споделиш неговото щастие, успехи, неуспехи и разочарования и да го подкрепиш в реализирането на най-трудните му избори, дори когато не си съгласен с тях. Цял живот се учим как да бъдем добри родители, не забравяйте това и всичко е наред!