Училището

Неуспеваемост в училище

Проблемът с изоставащите и неуспяващи ученици е един от най-сложните за всяка образователна система. Под неуспеваемост се разбира несъответствие между подготовката на учениците и изискванията на учебното съдържание, определени за един значителен отрязък от процеса на обучението. Изоставането е неизпълнение на изискванията, предаване на един междинен етап от отрязъка учебен процес, който служи като временна рамка за определяне на успеваемостта. Изоставането намира израз в неуспеваемостта и сумирането на различни видове изоставане води към неуспеваемост. Особеностите на тази категория ученици се изразяват чрез следните признаци: Ученикът не може да формулира трудностите на задачите, не може да набележи план на решението, не може да я реши самостоятелно и не може да отговори на въпроси върху даден текст; Ученикът не задава въпроси върху същественото, а от изучаваната материя и не търси допълнителни източници, дори и да ги е посочил учителят; Ученикът се увлича и не е активен в онези моменти, когато се преодоляват интелектуални трудности или се постига практически резултат; Не реагира емоционално на успеха или неуспеха си и не може да даде оценка на работата си;

Не може да обясни целта на упражнението, което извършва; не познава правилата, на които те се подчиняват; не изпълнява точно предписанията, обърква реда им и пропуска определени действия. Не може да възпроизвежда определения на понятия, доказателства, формули и не разбира текста. Върху тази основа се разграничават 3 типа неуспяващи ученици 1. Тип неуспяващи ученици, за които е характерно ниско качество на мисленето, съчетано с положително отношение към ученето; 2. С високо равнище на мисленето, съчетано с отрицателно отношение към ученето; 3. С ниско качество на мисленето, съчетано с отрицателно отношение към ученето и с желание за напускане на училището. Най-общо се приема, че има 3 основни категории причини за изоставане в училище общопедагогически, психофизиологически и социални. Недостатъци в развитието на психичните устройства са липса на познавателен интерес, потребност от знания и навици за учене. Недостатъци в отношението на ученика към себе си, учителите, семейството и др.фактори. Всички тези причини от вътрешен характер предопределят познавателната активност на детето и възможностите му за адаптация в училище.

Към външните причини за неуспеваемостта и изоставането се отнасят: 1. Недостатъци в подготовката на учениците поради пропуски във формираните знания и умения; 2. Недостатъци на училищните въздействия, които се изразяват в недостатъци на дидактическото и възпитателното въздействие; 3. Недостатъци от влиянието на извънучилищната среда семейство, връстници; културно просветна среда и демографски особености

Причините за изоставането и неуспеваемостта са свързани с позицията на ученика и неговото отношение към учебните ангажименти:

  1. Причини, произтичащи от личното отношение на детето – липса на интерес към учението и училището, нежелание за учене, неприемливо поведение, незаинтересованост, бягства от учебни занятия, конфликти със съученици и учители
  2. Причини, при които изоставането и неуспеваемостта не зависят непосредствено от обучаемия – лоша възпитателна атмосфера в семейството, негативно отношение на родителите към училището и отделни учители, продължително боледуване, психологически, педагогически и методически грешки от страна на учители, различни недостатъци в процеса на обучение.

Усъвършенстване на урочната работа е от голямо значение за намаляване на неуспеваемостта, изоставането и второгодничеството в съвременното училище. Учителят е длъжен да диференцира домашна работа по вид и степен на трудност – устна, писмена, практическа, графична. Домашната работа трябва да бъде индивидуална, решена у дома или в библиотеката. Формирането на трайни познавателни интереси у децата спомага за повишаване на желанието за учене, възпитава позитивни чувства към училището и учебните дисциплини.

Искам да си поговорим по един много важен, според мен, въпрос – за конструктивното взаимодействие между учителя и родителите на ученика.

Хората са общували винаги помежду си, общуват сега и ще общуват в бъдеще. Но общуването на учителя с родителя им своите особености. Тяхното общуване е крачка към взаимното разбиране, доверие, обмен на духовни и емоционални ценности, усвояване на педагогически опит и знания, които учител и родител предават един на друг. Знанията за това какво обкръжава детето, какво го вълнува, от какво се интересува, ще ни помогне да изберем общ начин за въздействие, да съпоставим гледните си точки за възпитанието и да решим противоречията, а оттам възникналите проблеми. А те се случват и то все по-често. Учителите и родителите възпитават детето в специфични условия: Едните – в училище, планомерно, обмислено, а другите – вкъщи, където възпитанието е по-тайнствено и свободно.

Достигането до взаимно разбиране между училищните и домашните възпитатели (родители) е сложен и многостранен процес. Общуването е полезно и за двете страни. Учителят вижда в лицето на родителите добри и надеждни помощници в своята работа, а майките и татковците се обогатяват с педагогически идеи, методи и похвати, които ще им бъдат полезни при възпитанието на децата им. За да могат

учителят и родителите да се разбират взаимно, е необходимо взаимно желание за установяване на истината.

Ето някои правила, които бихме могли да спазваме при общуване:

Правило 1: Старайте се да влезете в словесен контакт и да съсредоточите върху себе си вниманието на събеседника. И както е писал Сухомлински: „Мъдрото слово доставя радост, а глупавото и злобното, необмисленото и нетактичното носи беда.” Това са длъжни да знаят и родители, и учители. Интонацията, с която говорим е много важна при установяване на контакт: погледа, жеста, усмивката – са средствата, които ни помагат влезем в контакт. Правило 2: Уважавайте събеседника. Преди да посъветваш, трябва да разбереш. Когато майката и бащата са настроени агресивно, с цел да се оправдаят пред учителя, те не са способни да го изслушат, да приемат съветите му. А ако и учителят отговори грубо?…На кого е нужно това? Правило 3: Разбирането  трябва да завърши със съвети и готовността на родителите да действат самостоятелно. За да окажем на родителите конструктивна помощ, трябва да им разкрием възможностите на тяхното дете, да ги убедим в необходимостта да се опрат на тях. Правило 4: Придържай се към откритото общуване. Двете страни са длъжни да казват един на друг всичко, което би помогнало да разберат по-добре детето и проблемите, свързани с неговото възпитание. Правило 5: Умей да говориш и слушаш събеседника. Това е едно от най-важните правила на изкуството да общуваш. Лошо е, когато един от събеседниците е настроен отрицателно към срещата, не вижда перспективите от нея, не очаква нищо хубаво и не е настроен да слуша. Дори се стреми да промени ситуацията. Правило 6: Старай се да „отразяваш” мислите и чувствата на събеседника. Може да сравним събеседника с огледало, което отразява чувствата и емоциите, изразени в думи. Правило 7: Не забравяй, че главната цел на общуване е детето. Ако между учителя и родителя съществува неприязън един към друг, то тя трябва да се преодолее в името на детето. Ако не разбере причините за тази неприязън, учителят не може да формира у родителите добронамереност и отговорно отношение към детето. На какво да се опрем при общуването с такива родители? На разум и чувства, и най-вече на заинтересоваността за съдбата на собственото им дете. Учителят трябва да забележи всяка минимална проява на неравнодушие и да я пусне в ход, за да убеди родителя на думи и дела: „Аз искам вашето дете да бъде добре.” Загрижеността, готовността за помощ, добрата дума – това е дъжд след продължителна суша. Това съвсем не са всички правила за общуване, които могат да помогнат на учителя и родителя да се опознаят взаимно. Но си мисля, че ако се постараем да спазваме поне тези, то ще можем по-лесно и успешно да се справим с проблемите, свързани с обучението и възпитанието на децата.