Музикотерапия

Нещо интересно за музикотерапията…

Няколко хилядолетия преди Христа, Хермес Трисмерист е вдъхновявал хората с музика и е събуждал доброто в тях.

Питагор е карал учениците си да слушат „хармония на сферите”. Орфей е лекувал с музика, укротявал е зверове.

Музикалните упражнения не само изгонват страданията и мъката, но и влияят върху тялото. Музиката от най-стари времена се прилага като метод за трансформиране на енергиите и за лекуване. Пеенето е зов към природата.

В стари египетски папируси са открити сведения, че музикотерапията е с лечебна цел.

В Древен Рим е познато успокояващото действие на музиката за преодоляването на лошото настроение и преодоляването на гнева и омразата.

В Ренесанса с музикотерапията се подчертава ефекта срещу меланхолията. През ХVIII в. музикотерапията е утвърден метод за лечение на ефективни разстройства и меланхолия. След Втората световна война музикотерапията има разцвет – създават се много школи с различни посоки на развитие.

В САЩ музикотерапията се развива в 3 насоки – психоаналитична, социалнопсихологична и емпирично-химична.

В Русия е създадена нова технология, за да се използват силите на звука – енергоинформационна музикотерапия.

Нейн автор е Рушел Блаво, коригирал здравето на стотици хора по света. Клиничните изследвания потвърждават метода на Рушел Блаво и технологията му за безлекарственото въздействие на човешкия организъм, която събужда естествения потенциал за самоизцеление.

Изследванията, който той е направил, му позволяват да създаде собствена лечебна музика. В резултат на изследванията той стига до извод, че за лечението на определени заболявания е необходимо да се подбира задължително и инструмент, на който да се свири.

Дефиниция на музикотерапията: „Музикотерапията е използване на музика или елементи (звук, ритъм, мелодия или хармония) от страна на квалифициран музикотерапевт, при работата му с клиент или група в процес, чиято цел е да подпомогне и насърчи общуването, взаимодействията, учението, мобилизирането, изразяването, организираността и други терапевтични приоритети, с цел да отговори на определени физически, емоционални, умствени, социални и когнитивни нужди.”

Под формата на рехабилитация или лечение, музикотерапията си поставя за задача да развива потенциала или възстановява функциите на човека, да постигне по-добро ниво на интегрираност и да има по-пълноценен живот.

Според изследванията някои чувства –радост, тъга, любов, вълнение, копнеж – се събуждат от музика, а други – не – страх, гняв..

Въздействието на мажорните и минорните акорди, на темпото, на ритъма, хармонията и мелодията върху човешките афекти и поведение е също с опит на изследване. Тоналните и ритмичните модели въздействат върху координацията, равновесието, творческите или естетическите реакции и върху настроенията. Звуците се улавят от звуковите рецептори, постъпват по нервните влакна в мозъка и там се анализират. Мозъкът предава на целия организъм, разширяват се или се свиват кръвоносните съдове, променят се кръвопотокът, пулсът и дишането. Музикалните звуци чрез вибрации действат на тъканите на организма.

Пасивна музикотерапия – слушане и избягване на емоционални преживявания.

Активна музикотерапия – музикалните звуци се съчетават с автотренинг, дихателни упражнения, хипноза, йога.

Може и да се пее. Съчетание на дихателни упражнения – изключителни при бронхиална асма, проблеми с гръбначния стълб, нарушено кръвообращение. Може да си тананикате с ниски тонове.

От музикотерапията се повлияват още:

  • Депресии, главоболие – психични разтройства
  • Личностни и емоционални отклонения
  • При задръжка в психичното развитие на детето ви
  • Фамилни проблеми
  • Интелектуални затруднения

Музика за лечение:

Чайковски – „Лебедово езеро”

Сен-Санс – „Умиращия лебед”

Серенада №2 Моцарт – „Малка нощна музика”

Клод Дебюси – „Лунна светлина”

Шуберг, Шуман, Лист, Хайдн

При болки в главата:

Менделсон Джордж Гершуин – „Пролетна песен”

Чайковски – „Валс на цветята”

„Тъжен съм”/ „Тъжна съм”:

Валсовете от балетите на Чайковски „Пролет”

Вивалди – „От четирите сезона”

„Не мога да заспя”:

Брамс – „Пиер Гинт”

„Без поводи и симптоми”:

Моцарт (по всяко време)

Марко Ахтисаари: Ритъмът, тоналността и тембърът влияят непосредствено върху физиологичното състояние на човека, обхващайки сърдечния пулс, мозъчната дейност и циклите на съня. Реалистично звучат думите му „След 20 г. музикотерапията ще е най-важната част от системата на здравеопазването, както за поддържане на всекидневния им тонус, така и да подобрим фармацевтичното си лечение.”