Свободата и смисълът в общуването

„Този, който има за какво да живее, може да издържи на всичко“

                                                                                                Ницше

             Общуване и рефлексия – придобива се от съзнанието и способността да се съсредоточаваме върху самите себе си.

Динамика на общуването-изграждаме във времето общуване лице-в-лице .

1.Тревожност-вид предупреждение,в което връзката с другия не е такава каквато трябва да бъде.

Свързваме я с образи, които немогат да бъдат открити, победени, надживени, докоснати.

2.Гняв- възмущението от това,че сме получили нещо, което не заслужаваме и враждебно усещане за надмощие граничещи със срам, вина и подтиснатост.

3.Вина-съсредоточаваме се върху причиненото зло и се насочваме към възстановяване на щетите.Причиняването на болка на лице, което е невинно и не сме желали това създава в нас чувството за достойно обвинение на съвестта, което заглушаваме в нас.

-обвинение

-упрек

4.Срам- откриваме личното отношение към самите нас. Срамуваме се от това,което не е одобрено от другия.Срамът е болезнен и подтиква към негативно самооценяване-недостоен, неспособен, лош ……

5.Самоутвърждаването-предпазва ни от срама ,отдалечава ни, използваме сила.

При перфекционизъм насочваме към себе си опита да преодолеем непълноценността чрез постижения, които са съвършени.

6.Гордост – отразяваме оценката за самия себе си, разкриваме признанието, с което другите ни даряват за постигнатото от нас.

7.Завист – страстен и отвратителен порок съдържащ интенция към разрушаване щастието на другия.Ние разбираме, че другият притежава неща, които ние нямаме.Завистта се изразява в дистанциране, защита, бягство, центриране върху себе си.

8.Отчаянието – откриваме бездната на несигурността от връзката с другите. Отчаянието ни подлага на обреченост като тягостно съществуване,което е непоносимо.То отнема радостта от живота с другия