Подрастващите

Всички възрастни са били подрастващи, но повечето от тях отдавна са забравили, Сега вече имат собствени деца, които след определена възраст започват да им поднасят най-разнообразни изненади, не винаги приятни.

Юношеството като период на разрушение и натиск. Освен тези качества, на подрастващите са присъщи честа промяна в настроението и поведението, постоянните колебания в самооценката, ранимостта и неадекватни реакции както в рутинни, така и в други ситуации. Пубертетът е свързан не толкова с психични проблеми, колкото с истинска физиологична буря. Психическите проблеми на преходната възраст имат напълно конкретни причини – промяна в активността на главния мозък. Страховете, излишната агресия, грубостта и раздразнителността са обусловени от повишаването на активността на предаване на нервните импулси в някои части на мозъка. В този период е необходимо много внимателно да се следи физическото състояние на детето и неговата нервна система. Емоционалните и неуравновесени подрастващи с лабилна нервна система като цяло по-трудно преживяват този период, отколкото останалите деца. Това зависи донякъде и от семейството, в което расте детето. Ако то е живяло в строги рамки и са изисквали от него да изпълнява безпрекословно всичко, което му наредят, вероятно ще премине по-трудно през пубертета. От голямо значение са и заниманията на младежите и девойките. Като правило децата, които учат с удоволствие, имат хоби или просто сериозни увлечения по спорт, танци, музика, преминават по-леко през този период. Повечето родители държат да контролират децата си винаги и за всичко. Но на практика тоталният контрол е една от най-грубите грешки в този период. От една страна е невъзможно да осъществите пълен контрол, а от друга е важно да оказвате положително въздействие върху детето си, при това – по- силно от негативните странични влияния. Затова трябва да уважаваме децата си. Добре е възрастните често и дълго да говорят с тях, да обсъждат събитията в семейството, училищния живот, взаимоотношенията с връстниците. В тези разговори – тактично даваме оценки на едно или друго събитие, да подтикваме детето към правилната позиция и вземането на правилното решение. В момента на естественото отделяне на подрастващото дете трябва да успеете да усетите дистанцирането му и да не му дадете възможност да се отдалечи окончателно безвъзвратно.

Винаги можете да намерите общи теми за разговори с децата си. Времето изберете сами – докато правите нещо вкъщи, при разходка по магазините или по време на хранене. Старайте се да не звучите назидателно. Важно е да вслушвате в оплакванията им и да се постараете да ги разберете.

Ето една типична история, споделена от тийнейджър на психолог: „Един от проблемите ми е в пълното отсъствие на взаимно разбирателство между мен и родителите ми! Например, вчера бях в настроение да поседя на компютъра, да послушам музика и да поразмишлявам върху трудностите в училище и личния ми

живот. Казах на майка ми, че искам да остана сам! А в отговор тя ми спретна скандал до среднощ, защото не искам да уча. Това е обидно!”

Поведението на майката в този случай е напълно нетактично и непродуктивно. Тя не се е опитала да изясни какво точно иска детето. А стената между подрастващи и родителите им при такива незначителни скандали постепенно нараства.

Пубертетъ е един от най-удивителните, важни и сложни периоди в развитието на човека. Преживяването му е едновременно интересно и тежко. Не е лесно да живееш заедно с тийнейджър, но нямате друг изход, освен да преодолеете тази преходна възраст заедно с вашето дете.