Посъчувствай ми, мамо!


Детето ви много обича да му съчувствате?

Даже и да не се удари силно, сълзите вече бликат от очите му и бяга към вас да се оплаче. Вие го хващате за ръка, галите удареното място, жалите и утешавате. Всичко това е нормално, стига да не се случва на всеки пет минути.

Ако вашето съкровище постоянно изисква вниманието ви, вечно виси в ръцете ви и се жалва за всяка дреболия, това вече е повод да се замислите. Дали не изпитва недостиг на внимание?

Стигат ли му вашите ласки? Не ви ли ревнува от нещо? Възможно е вашето семейство да се е увеличило и някой друг да изисква вниманието ви, а хлапето се чувства пренебрегнато и сериозно ревнува любимата си мама?

Всяко дете, независимо колко на брой имате, трябва да получи своята част от грижите и любовта ви. Възможно е наистина да не му достига вниманието ви и неговото хленчене да е хитра маневра за получаване на ласки.

Когато ситуацията с жалбите и хленченето се повтори отново, опитайте да поговорите с детето така: „Тъжно ми е, че плачеш и не ти е добре. Какво мога да направя за теб? Много искам да ти стане по-леко и да не страдаш.”

След това, естествено, ще трябва да направите според силите си това, за което ви помоли детето. А следващия път, когато то отново започне да се жалва, просто го попитайте: „Ти май искаш да направя… (действието, за което е помолило предишния път)? Аз много те обичам и можеш направо да ме помолиш да… Така ще ми е по-лесно да те разбера и да ти помогна.”

Не бива да допускате да се закрепи асоциацията „болка-ласка” или „контузия-мамината жал и нежност”. Ако забележите, че детето съзнателно се наранява, непременно се постарайте да го разбере: „Видях, че се удари нарочно. Ако искаш да се поглезиш, кажи ми го следващия път. Ако ми кажеш: „Мамо, целуни ме/прегърни ме”, ще го направя веднага.”

Дори и най-малкото дете е способно да построи логическа верига от действия и нашата родителска задача е да му помогнем да не прави грешни и вредни връзки.

Естествено, посъчувствайте на детето, което е паднало и изпитва болка, това наистина е необходимо. Не се карайте на „лошата пръчка”, в която се е спънало и не го карайте да набие вратата, в която случайно се е ударило. Това не е много добър метод и може впоследствие да доведе до напълно ненужни и сериозни проблеми на детето. То винаги търси „виновника”, за да го „накаже”.

Никога не отблъсквайте детето, когато идва при вас със своите малки беди и проблеми.

Това, че идва именно при вас, говори за неговото безгранично доверие, за неговата голяма любов. Важно е детето от раждането си да знае как да потърси подкрепата ви. Тогава контактът помежду ви ще стане по-тесен, ще ви е по-лесно да разбирате детето си, както и да му помагате в бъдеще, когато порасне.