Преселването в детската стая

Като правило, това не е лесна операция, даже понякога е сложна и продължителна като

„Пустинна буря”.

Като правило, възрастта между първата и втората годинка е подходяща за тази промяна. Не всички семейства имат възможност за отделна стая. В такъв случай обособете кът за детето с помощта на параван или някаква етажерка, но да е видно, че то си има собствено пространство в родителската спалня. Преместването е най-безболезнено, когато се свърже с нещо ново в живота на цялото семейство – например покупката на нов дом. Дори и да не е така, ремонтът на бъдещата детска също е достатъчна промяна – новите мебели, красивите перденца, закачливите лампи и кошовете с играчки са нещо, което дава нов облик на старата стая.

Обяснете на детето, че това красиво кътче е специално за него и от днес то ще играе и спи тук. Начините за привикване към новото положение са много, но родителите са тези, които избират как да се държат в зависимост от характера и темперамента на своето дете. Възможно е да

сложите детето на собственото му легло, а вие да поседите до него и му почетете приказка, като оставите нощната лампа да свети и не му позволявате да става и да бяга в родителската спалня. Има и друг, по-мек метод – да го оставите да заспива на вашата спалня и после да го пренасяте в неговата стая, за да се събужда там. Но това носи риска посред нощ (и всяка нощ) да ви посещава, когато се събуди. Но се умилявайте, а го вземете на ръце и, без да се впускате в дискусии с него, го отнесете обратно в стаята му.

Който и метод да изберете, бъдете настойчиви и търпеливи. Не се карайте и не прибягвайте до насилие, за да го задържите в детската. Този период е нещо като тест за издръжливост на нервите и ако го преодолеете успешно, ще имате спокоен и пълноценен сън. Ако вече имате по-голямо дете, навярно се вълнувате от въпроса няма ли да си пречат едно на друго.

Възможно е докато привикнат с новото положение да не спят особено спокойно. Но ще свикнат. Децата имат здрав сън и обикновено не се будят дори едно от тях да се събуди и да проплаче нощем. При тази ситуация има и един плюс – има вероятност малкият човек да приеме с желание преселването при баткото/каката като знак, че и той е в редиците на

„големите”. И в двата случая поне на първо време оставяйте нощна лампа включена или вратата на детската отворена, за да можете да се притечете „на помощ”. Така детето ще знае, че макар и отделено от вас, може да разчита на вашата отзивчивост. Има и семейства, при които майката спи с детето, а таткото – отделно. Или децата са поделени и всяко спи с родител. Ако това положение ви устройва напълно, вие надали бихте приели съвет. Но все пак нека отбележим, че съпрузите трябва да имат собствено пространство и то не им трябва само за секс, а за общуване. Често покрай грижите за децата жените забравят, че не са само майки. А интимния живот има огромно значение за семейната хармония. Малко са хората, които могат да се отпуснат, когато до тях спи дете. Много по-спокойно бихте споделяли шеги, мечти и ласки, ако сте сами в стаята, без да се страхувате, че смехът ви би нарушил съня на дребосъка. Ако битовите условия ви позволяват да обособите детска стая – непременно го направете. На всеки човек, включително и на най-малкия, му е нужно лично пространство. Това се отнася особено за съня. А на сутринта малките обожават да връхлетят в родителската спалня и да полежат при мама и татко дори само за минутка. Не ги лишавайте от тази радост – та те цяла нощ са били разделени от вас и просто им е доскучало!